20-те най-красиви места на България (СНИМКИ)

 

Хотнишки водопад

 

Хотнишкият водопад е висок почти 30 м. Намира се на около 15 км от Велико Търново, в близост до с. Хотница. При водопада има обширна поляна, подходяща за пикник. От подножието на водопада започва Хотнишката екопътека. Макар и дълга само около километър и половина, пътеката лъкатуши през прохладното ждрело на непресъхващата река Бохот, изпъстрено с впечатляващи каскади от водни прагове и водопади, откриваща още красиви гледки, мостчета и вирчета.

 

Леденика

 

Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300 м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро – Езерото на желанията.


 

Водопад „Боров камък“

 

Водопадът „Боров камък“ се намира на един от притоците на река Лева във Врачанския Балкан, в близост до с. Згориград. Всеки, който иска да види красивият водопад, може да използва Згориградската екопътека.

 

Манастир „Седемте престола“

 

Официалното име на манастирът е “Света Богородица” и се намира по пътя към село Осеновлаг. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради.

 

Крепост Баба Вида

 

Крепостта е единственото изцяло запазено отбранително съоръжение в България. Основите й са положени в края на Х в. върху една от кулите на антична Бонония. Завършен вид добива през XIV в., когато е бил владетелски замък на видинския цар Иван Срацимир (1352-1396/97 г.). Крепостта заема площ от 9,5 декара заедно със защитния ров. Той е с две оградни стени, по които са били разположени 11 отбранителни кули (една от тях е от XVIIв.). Крепостта е била надграждана на няколко пъти, когато градът е бил под управлението на Австрийската и Турската империи и на Българското царство.

 

Каньонът на водопадите

 

Отбивка по пътя Смолян – Мугла води до чудна еко – пътека – Каньона на водопадите. Изкачва се нагоре в планината по реката през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето. По нея може да се видят множество водопади, по-внушителни по своя размер са пет: Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите и Орфей. Най-големият водопад от каньона е Орфей с височина над 68 м, след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей.

 

Резерват „Сребърна“

 

Обхваща езерото Сребърна и територията край него. Основен растителен вид е тръстиката; растат и водни лилии, блатно кокиче, папур. Птичият свят е изключително богат с редки и ценни представители – водоплаващи птици, къдроглав пеликан, диви гъски, блестящи ибиси, лопатари, чапли, диви патици и други. Тук живеят и видра, ондатра, езерен рак, обикновена костенурка, воден плъх.

 

Драгалевски манастир

 

Драгалевски манастир е разположен в полите на планината Витоша, в живописна природа сред букови гори. Предполага се, че е основан от цар Иван Александър около 1345 г. като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха). Той се оформя като обширна манастирска обител и е наричан „Царски манастир“. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Разрушен е при завладяването на София от османските турци през 1382 г. Възстановен е през втората половина на XV в. и става средище на оживена книжовна и просветителска дейност.

 

Лакатнишки скали

 

Лакатнишките скали са разположени на левия склон на Искърския пролом в Стара планина. Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър – с формата на сгънат лакът. Лакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, като пластовете на скалите са почти вертикални. Скалите на места достигат до над 250 метра над водите на река Искър. Вследствие въздействието на външните релефообразуващи сили на Лакатнишките скали са се образували множество скални форми – пирамиди, кули, зъбери и други. Лакатнишките скали са един от най-посещаваните и известни катерачески обеката в България.

 

Ивановски скален манастир

 

Църквите и всички помещения край тях в местността „Писмата“ при с. Иваново образуват големия скален манастир „Свети архангел Михаил“. Той е основан през 20-те години на XIII в. от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (XIII-XIVв.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.

 

Асенова крепост

 

Точното време на изграждане на крепостта не е известно, но по данни от устава на Бачковския манастир се установява, че съществува от преди XI в. През 1230г. във връзка с влошените отношения с Латинската империя цар Иван Асен II укрепва и разширява крепостта. За това свидетелства издълбан в една скала на входа й надпис. Осемредовият надпис става причина крепостта да бъде наречена Асенова, а Станимака да се преименува през 1934г. в Асеновград. Църквата “ Св. Богородица Петричка“ е изградена през XII в. и е единствената изцяло запазена сграда.

 

Пещера „Съева дупка“

Пещерата носи името на братята Сею и Съе, които използвали пещерата, за да се укриват по време на османската власт. В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на някои от които са: Купена, Срутището, Концертна зала, Хармана, Космос, Акропол, Белият замък. Зала Хармана притежава забележителна акустика.

Яйлата

 

„Яйла“ е национален археологически резерват. Той е приморска тераса, отделена от Добружанското плато с 50 – 60 метрови скални масиви. Яйлата е неповторимо място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Тук се намира пещерно селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр. н. е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена и частично реставрирана крепост от V-VI век след Хр. и други паметници на културата. През Средновековието пещерите са били използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях се различават прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

 

Мадара

 

Резерватът Мадара обхваща няколкостотин декара площ. Центърът на резервата е около Голямата пещера – скален навес с височина около 30 метра и намиращата се в близост Малка пещера. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите.Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява хан Крум. Втора научна школа свързва създаването му с Омуртаг, но най-новите научни доказателства сочат, че това е образът на хан Тервел, който пробожда с копието си лъва /Византия/, а след него тича вярното му куче /славянският народ/. Най-вероятно е изваян след победата на хан Тервел над Византия, при която той помага на Юстиниан II да се върне на престола на империята. Около конника има няколко надписа, издълбани в скалата по различно време. Най-старият надпис, който е пред главата на коня и между предните му крака, гласи следното: „Юстиниан императорът…при българите и при Тервел дойде. На носоотрязания император моите чичовци от Солун не повярваха и си отидоха в Кисиниите…Владетелят Тервел чрез договор даде на императора….5 хиляди….Императорът заедно с мене победи добре.“

Рупите

 

В местността Рупите се намират много целебни минерални извори и църквата „Света Петка“ на българската пророчица Ванга. Храмът е построен през 1994г. в близост до къщичката, в която е живяла Ванга. Местността е разположена в подножието на хълма Кожух, който преди стотици години е бил вулкан.

 

Еленска базилика

 

Еленската базилика „Свети Илия“ е раннохристиянски храм, датиран към края на V — началото на VI в. Преустройван е в средата на VI в., когато към първоначално безкуполната базилика е пристроен купол: рядко срещано в историята архитектурно решение. Другата рядкост, с която базиликата е забележителна, е много доброто ѝ укрепление — с дебели крепостни стени и отбранителни кули. Била е действаща до около 1700 г., когато при един поход на османски войски в района, по заповед на предводителя им Яхия паша, е била опустошена: обстрелвана с топове и опожарена.

 

Крушунски водопад

 

Крушунският водопад е най-голямата в страната варовикова водна каскада. Тя е осеяна с много прагове, тераси и малки басейнчета. Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Изворът на водопада е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.

 

Шуменска крепост

 

Шуменската крепост се намира на плато на около 2 км от град Шумен. Местността е била обитавана още през XII в. пр.н.е., когато траките издигат и крепостен зид. През I в. крепостта става римско владение и се превръща в добре уредено малко градче. През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество, но през 1444 г. по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена.

 

Мелнишки пирамиди

 

Мелнишките пирамиди са скални образувания. Разположени са в подножието на югозападната част на планината Пирин. Районът, освен самите пирамиди, обхваща още огромно количество други скални образувания като скални гъби, игли, конуси и други. Най-популярните сред тях са група пирамиди, разположени недалеч от село Кърланово. Мелнишките пирамиди на височина достигат до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. На върховете им растат широколистни растения и треви. Мелнишките пирамиди са в процес на изграждане и външният им вид и форма се променят.

 

Античен театър Пловдив

 

Античният театър в Пловдив е разположен между двата хълма Джамбаз и Таксим в града. Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на театъра, той и до днес се използва за концерти и други обществени прояви, като побира около 500 зрители. Античният театър е построен по времето на император Марк Улпий Траян на мястото на храм на тракийската богиня Бендида. Той е един от най-добре запазените антични театри в света. В края на IV в. голяма част от театъра е разрушена от пожар или заметресение, но благодарение на реставрацията му той е в днешния си вид.

 

Източник: razhodka.bg

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s